3 sept 2014, 11:18

Мъртвата могила

  Poesía » Otra
995 0 2

    Мъртвата могила

 

Сънувам все мъртвата могила.

И щитове забити -

всички са убити.

С кръв напоени мешки,

под тях раздрани сякаш с вила

тела човешки, по нечовешки.

 

Там небето гръм го спохожда,

а земята залита

и плиска реките

бряг да дирят отново...

Писък страшен там пробожда,

като хищна сова, като окова.

 

Сънувам все натам как поемам.

Стъпалата ми голи,

сърце ми отдоле

от скръб натежало.

Стигнал веч, бяла китка вземам -

до нечие тяло, венче оцеляло.

 

10.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...