3 sept 2014, 11:18

Мъртвата могила

  Poesía » Otra
997 0 2

    Мъртвата могила

 

Сънувам все мъртвата могила.

И щитове забити -

всички са убити.

С кръв напоени мешки,

под тях раздрани сякаш с вила

тела човешки, по нечовешки.

 

Там небето гръм го спохожда,

а земята залита

и плиска реките

бряг да дирят отново...

Писък страшен там пробожда,

като хищна сова, като окова.

 

Сънувам все натам как поемам.

Стъпалата ми голи,

сърце ми отдоле

от скръб натежало.

Стигнал веч, бяла китка вземам -

до нечие тяло, венче оцеляло.

 

10.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...