Sep 3, 2014, 11:18 AM

Мъртвата могила

  Poetry » Other
993 0 2

    Мъртвата могила

 

Сънувам все мъртвата могила.

И щитове забити -

всички са убити.

С кръв напоени мешки,

под тях раздрани сякаш с вила

тела човешки, по нечовешки.

 

Там небето гръм го спохожда,

а земята залита

и плиска реките

бряг да дирят отново...

Писък страшен там пробожда,

като хищна сова, като окова.

 

Сънувам все натам как поемам.

Стъпалата ми голи,

сърце ми отдоле

от скръб натежало.

Стигнал веч, бяла китка вземам -

до нечие тяло, венче оцеляло.

 

10.07.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...