Във полето на живите

до сега път проправях..

и мъчих се и старах се -

неразбранa останах..

Във полето на мъртвите..

сега бавно вървя и почит отдавам..

Те са камък до камък..

Сърце до сърце..

Уж отдавна ги няма..

А ме следват със тъжни очи..

тихо говорят...

А свещите ,.. кротичко светят..

Стопяват снега..

Никой от живите..

не би ме слушал така..

Мъртвите само, (макар под снега)..

слушат - от начало до край..

И знаци ми пращат - бора мълчаливо поклаща корона,..

шишарка замръзнала кацва до мене,

целувка докосва ме - малка снежинка-сълза..

Запалвам свещичка и те са със мене..

Като живи са тука.. С мен разговарят..

Спомени връщат, припомнят.

Проблеми със мен разрешават..

Мъртвите само,

тиха подкрепа, утеха предлагат..

Вървя през полето на мъртвите..

Към живите бавно вървя..

И сразява ме мисълта..

Те мъртвите,..по-живи от живите са!

Ярки звездици с нас са останали..

Много от живите.. мъртви души са,..

в плът облечени!..

Крачат просто..в полето на живите

със отдавна ..изстинали

вече сърца..

Valentina Mitova

18/11/2020