Nov 26, 2020, 10:41 PM

Мъртви души

  Poetry
327 0 2

 

Във полето на живите

до сега път проправях..

и мъчих се и старах се -

неразбранa останах..

Във полето на мъртвите..

сега бавно вървя и почит отдавам..

Те са камък до камък..

Сърце до сърце..

Уж отдавна ги няма..

А ме следват със тъжни очи..

тихо говорят...

А свещите ,.. кротичко светят..

Стопяват снега..

Никой от живите..

не би ме слушал така..

Мъртвите само, (макар под снега)..

слушат - от начало до край..

И знаци ми пращат - бора мълчаливо поклаща корона,..

шишарка замръзнала кацва до мене,

целувка докосва ме - малка снежинка-сълза..

Запалвам свещичка и те са със мене..

Като живи са тука.. С мен разговарят..

Спомени връщат, припомнят.

Проблеми със мен разрешават..

Мъртвите само,

тиха подкрепа, утеха предлагат..

Вървя през полето на мъртвите..

Към живите бавно вървя..

И сразява ме мисълта..

Те мъртвите,..по-живи от живите са!

Ярки звездици с нас са останали..

Много от живите.. мъртви души са,..

в плът облечени!..

Крачат просто..в полето на живите

със отдавна ..изстинали

вече сърца..

 

Valentina Mitova

18/11/2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...