Мъртви души
Във полето на живите
до сега път проправях..
и мъчих се и старах се -
неразбранa останах..
Във полето на мъртвите..
сега бавно вървя и почит отдавам..
Те са камък до камък..
Сърце до сърце..
Уж отдавна ги няма..
А ме следват със тъжни очи..
тихо говорят...
А свещите ,.. кротичко светят..
Стопяват снега..
Никой от живите..
не би ме слушал така..
Мъртвите само, (макар под снега)..
слушат - от начало до край..
И знаци ми пращат - бора мълчаливо поклаща корона,..
шишарка замръзнала кацва до мене,
целувка докосва ме - малка снежинка-сълза..
Запалвам свещичка и те са със мене..
Като живи са тука.. С мен разговарят..
Спомени връщат, припомнят.
Проблеми със мен разрешават..
Мъртвите само,
тиха подкрепа, утеха предлагат..
Вървя през полето на мъртвите..
Към живите бавно вървя..
И сразява ме мисълта..
Те мъртвите,..по-живи от живите са!
Ярки звездици с нас са останали..
Много от живите.. мъртви души са,..
в плът облечени!..
Крачат просто..в полето на живите
със отдавна ..изстинали
вече сърца..
Valentina Mitova
18/11/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
