Жадно изпивам всяка мисъл, като пресъхнала земя
а писалката дописва всеки ред почти сама
пулсира в мен кръвта…за лирически завет
верността е силата на всеки забравен поет
Без бои и четка, рисувам всякакви картини
докато някой друг гради стени…години…наред,
отпред пред теб…портрет…от персонажи…
на хора невиждали отдавна…хубави пейзажи
Облаги за персони, незаслужили уважение
а бездомник крачи…по улицата в унижение
по нисък от тревата, поругаван и отритнат
в общество от мъртви персони в ъгъла притиснат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse