Мъртви персони - 24.03.2018
 

Жадно изпивам всяка мисъл, като пресъхнала земя

а писалката дописва всеки ред почти сама

пулсира в мен кръвта…за лирически завет

верността е силата на всеки забравен поет

Без бои и четка, рисувам всякакви картини

докато някой друг гради стени…години…наред,

отпред пред теб…портрет…от персонажи…

на хора невиждали отдавна…хубави пейзажи

Облаги за персони, незаслужили уважение

а бездомник крачи…по улицата в унижение

по нисък от тревата, поругаван и отритнат

в общество от мъртви персони в ъгъла притиснат

Затиснат…от морал…по нашенски в калта

съдба ли бе да го опиша или шамар от съдбата

Речта е недостатъчна...преглъщам мълчаливо

разпалено обсъждам в себе си…противоречиво!