Жадно изпивам всяка мисъл, като пресъхнала земя
а писалката дописва всеки ред почти сама
пулсира в мен кръвта…за лирически завет
верността е силата на всеки забравен поет
Без бои и четка, рисувам всякакви картини
докато някой друг гради стени…години…наред,
отпред пред теб…портрет…от персонажи…
на хора невиждали отдавна…хубави пейзажи
Облаги за персони, незаслужили уважение
а бездомник крачи…по улицата в унижение
по нисък от тревата, поругаван и отритнат
в общество от мъртви персони в ъгъла притиснат
Затиснат…от морал…по нашенски в калта
съдба ли бе да го опиша или шамар от съдбата
Речта е недостатъчна...преглъщам мълчаливо
разпалено обсъждам в себе си…противоречиво!