Надежда
Поспряла се на моята врата,
ме чакаше надеждата позната.
Надеждата - тя вече застаря,
налудната надежда хвърковата.
Надеждата не зъзне в самота,
често си клюкари тя с мечтата
и като билка е против смъртта,
а не очаква някаква отплата.
Товарят я с незнайна бъднина,
но й врачува истината свята.
Тя не обича думата - сега -
съдбата поверява на зората.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados
