Feb 3, 2018, 4:38 AM

Надежда 

  Poetry » Other
595 1 4
Поспряла се на моята врата,
ме чакаше надеждата позната.
Надеждата - тя вече застаря,
налудната надежда хвърковата.
Надеждата не зъзне в самота,
често си клюкари тя с мечтата
и като билка е против смъртта,
а не очаква някаква отплата.
Товарят я с незнайна бъднина,
но й врачува истината свята.
Тя не обича думата - сега -
съдбата поверява на зората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??