4 dic 2010, 17:20

На 50

1.6K 0 17

На 50

 

Щастливка съм, че доживях деня -

полувековната ми възраст  ме очакваше,

на кръстопътя на живота ми се спря,

протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.

Съдбата отреди ми своя трон,

посипан с тръни и цветя уханни,

не исках да живея пълзешком

и срещу бурите ръце размахвах.

И нищо, че не можех да летя,

поне успях да следвам дълго порива,

така че да живея аз без срам,

последвала на вятъра посоката.

Такъв живот ми беше отреден,

с такава орис съм  била орисана,

благодаря за всеки слънчев ден

на таз земя, от Господа измислена.

И някой ден, пред прага на смъртта,

спокойна във земята ще полегна.

Достойно пътя  щом  си извървя,

с препълнена душа ще се оттегля.

 

04.12.2010 г.                       НАЗДРАВЕ! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно откровение!
  • Красиви думи,искрено изречени,
    отчет полувековен на едно сърце.
    Защото всички ние сме обречени
    да носим кръста си със своите ръце.
  • Оригинален, образен и много красив стих,
    с жизнеутвърждаващо послание!
    Поздрави за талантливата поетеса, с пожелание
    още петдесет години, да твори все така прекрасни
    стихове и да се радва на щастлив живот!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, че намина, Доре!Зарадва ме много тази вечер!Имаме много още път да вървим и да го правим, следвайки свойте пориви...Приятна неделя и поздрави!
  • бъди жива и здрава, Доре....!

    още 50 !!!

    прегръдки!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...