4.12.2010 г., 17:20 ч.

На 50 

  Поезия » Философска
1177 0 17

На 50

 

Щастливка съм, че доживях деня -

полувековната ми възраст  ме очакваше,

на кръстопътя на живота ми се спря,

протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.

Съдбата отреди ми своя трон,

посипан с тръни и цветя уханни,

не исках да живея пълзешком

и срещу бурите ръце размахвах.

И нищо, че не можех да летя,

поне успях да следвам дълго порива,

така че да живея аз без срам,

последвала на вятъра посоката.

Такъв живот ми беше отреден,

с такава орис съм  била орисана,

благодаря за всеки слънчев ден

на таз земя, от Господа измислена.

И някой ден, пред прага на смъртта,

спокойна във земята ще полегна.

Достойно пътя  щом  си извървя,

с препълнена душа ще се оттегля.

 

04.12.2010 г.                       НАЗДРАВЕ! 

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??