4.12.2010 г., 17:20

На 50

1.6K 0 17

На 50

 

Щастливка съм, че доживях деня -

полувековната ми възраст  ме очакваше,

на кръстопътя на живота ми се спря,

протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.

Съдбата отреди ми своя трон,

посипан с тръни и цветя уханни,

не исках да живея пълзешком

и срещу бурите ръце размахвах.

И нищо, че не можех да летя,

поне успях да следвам дълго порива,

така че да живея аз без срам,

последвала на вятъра посоката.

Такъв живот ми беше отреден,

с такава орис съм  била орисана,

благодаря за всеки слънчев ден

на таз земя, от Господа измислена.

И някой ден, пред прага на смъртта,

спокойна във земята ще полегна.

Достойно пътя  щом  си извървя,

с препълнена душа ще се оттегля.

 

04.12.2010 г.                       НАЗДРАВЕ! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно откровение!
  • Красиви думи,искрено изречени,
    отчет полувековен на едно сърце.
    Защото всички ние сме обречени
    да носим кръста си със своите ръце.
  • Оригинален, образен и много красив стих,
    с жизнеутвърждаващо послание!
    Поздрави за талантливата поетеса, с пожелание
    още петдесет години, да твори все така прекрасни
    стихове и да се радва на щастлив живот!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, че намина, Доре!Зарадва ме много тази вечер!Имаме много още път да вървим и да го правим, следвайки свойте пориви...Приятна неделя и поздрави!
  • бъди жива и здрава, Доре....!

    още 50 !!!

    прегръдки!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...