4.12.2010 г., 17:20

На 50

1.6K 0 17

На 50

 

Щастливка съм, че доживях деня -

полувековната ми възраст  ме очакваше,

на кръстопътя на живота ми се спря,

протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.

Съдбата отреди ми своя трон,

посипан с тръни и цветя уханни,

не исках да живея пълзешком

и срещу бурите ръце размахвах.

И нищо, че не можех да летя,

поне успях да следвам дълго порива,

така че да живея аз без срам,

последвала на вятъра посоката.

Такъв живот ми беше отреден,

с такава орис съм  била орисана,

благодаря за всеки слънчев ден

на таз земя, от Господа измислена.

И някой ден, пред прага на смъртта,

спокойна във земята ще полегна.

Достойно пътя  щом  си извървя,

с препълнена душа ще се оттегля.

 

04.12.2010 г.                       НАЗДРАВЕ! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно откровение!
  • Красиви думи,искрено изречени,
    отчет полувековен на едно сърце.
    Защото всички ние сме обречени
    да носим кръста си със своите ръце.
  • Оригинален, образен и много красив стих,
    с жизнеутвърждаващо послание!
    Поздрави за талантливата поетеса, с пожелание
    още петдесет години, да твори все така прекрасни
    стихове и да се радва на щастлив живот!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, че намина, Доре!Зарадва ме много тази вечер!Имаме много още път да вървим и да го правим, следвайки свойте пориви...Приятна неделя и поздрави!
  • бъди жива и здрава, Доре....!

    още 50 !!!

    прегръдки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...