Dec 4, 2010, 5:20 PM

На 50

1.6K 0 17

На 50

 

Щастливка съм, че доживях деня -

полувековната ми възраст  ме очакваше,

на кръстопътя на живота ми се спря,

протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.

Съдбата отреди ми своя трон,

посипан с тръни и цветя уханни,

не исках да живея пълзешком

и срещу бурите ръце размахвах.

И нищо, че не можех да летя,

поне успях да следвам дълго порива,

така че да живея аз без срам,

последвала на вятъра посоката.

Такъв живот ми беше отреден,

с такава орис съм  била орисана,

благодаря за всеки слънчев ден

на таз земя, от Господа измислена.

И някой ден, пред прага на смъртта,

спокойна във земята ще полегна.

Достойно пътя  щом  си извървя,

с препълнена душа ще се оттегля.

 

04.12.2010 г.                       НАЗДРАВЕ! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно откровение!
  • Красиви думи,искрено изречени,
    отчет полувековен на едно сърце.
    Защото всички ние сме обречени
    да носим кръста си със своите ръце.
  • Оригинален, образен и много красив стих,
    с жизнеутвърждаващо послание!
    Поздрави за талантливата поетеса, с пожелание
    още петдесет години, да твори все така прекрасни
    стихове и да се радва на щастлив живот!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, че намина, Доре!Зарадва ме много тази вечер!Имаме много още път да вървим и да го правим, следвайки свойте пориви...Приятна неделя и поздрави!
  • бъди жива и здрава, Доре....!

    още 50 !!!

    прегръдки!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...