На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”.
Съдбата отреди ми своя трон,
посипан с тръни и цветя уханни,
не исках да живея пълзешком
и срещу бурите ръце размахвах.
И нищо, че не можех да летя,
поне успях да следвам дълго порива,
така че да живея аз без срам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up