emil16 (Емил)
16 1
20 oct 2012, 0:33

На Алекс 

  Poesía » De amor
559 0 1

Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.

Ала припомняме си моменти,
на тази лудата напук,
грейват очите, трепват ръцете,
прегръщаме се и... само до тук.

Борят се мислите, глупост е,
всяка дума е спомен, всеки поглед - зов,
искат се устните, лудост е,
всеки допир е щастие, всеки миг е любов.

© Емил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението съвсем не е лошо,но не е доизпипано. Едно от нещата - първия ред - не всеки ще го възприеме с този му изказ. Ако бе - лудост е това нашето, лудост е - ще се възприеме. Противоречието във втория куплет - ако лудостта е това, което носи трепета/както всъщност е/, то не може да се припомнят моментите напук на лудостта, а са напук на разума/на целия разум напук,примерно/. Съвсем спокойно може да се заменят и да се избегне противоречието. Това е моето мнение. Дано да съм го изказала и ясно. Определено стихотворението си заслужава да се потруди над него човек!
Propuestas
: ??:??