20.10.2012 г., 0:33

На Алекс

730 0 1

Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.

Ала припомняме си моменти,
на тази лудата напук,
грейват очите, трепват ръцете,
прегръщаме се и... само до тук.

Борят се мислите, глупост е,
всяка дума е спомен, всеки поглед - зов,
искат се устните, лудост е,
всеки допир е щастие, всеки миг е любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението съвсем не е лошо,но не е доизпипано. Едно от нещата - първия ред - не всеки ще го възприеме с този му изказ. Ако бе - лудост е това нашето, лудост е - ще се възприеме. Противоречието във втория куплет - ако лудостта е това, което носи трепета/както всъщност е/, то не може да се припомнят моментите напук на лудостта, а са напук на разума/на целия разум напук,примерно/. Съвсем спокойно може да се заменят и да се избегне противоречието. Това е моето мнение. Дано да съм го изказала и ясно. Определено стихотворението си заслужава да се потруди над него човек!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...