emil16 (Емил)
16 1
Oct 20, 2012, 12:33 AM

На Алекс 

  Poetry » Love
541 0 1

Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.

Ала припомняме си моменти,
на тази лудата напук,
грейват очите, трепват ръцете,
прегръщаме се и... само до тук.

Борят се мислите, глупост е,
всяка дума е спомен, всеки поглед - зов,
искат се устните, лудост е,
всеки допир е щастие, всеки миг е любов.

© Емил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихотворението съвсем не е лошо,но не е доизпипано. Едно от нещата - първия ред - не всеки ще го възприеме с този му изказ. Ако бе - лудост е това нашето, лудост е - ще се възприеме. Противоречието във втория куплет - ако лудостта е това, което носи трепета/както всъщност е/, то не може да се припомнят моментите напук на лудостта, а са напук на разума/на целия разум напук,примерно/. Съвсем спокойно може да се заменят и да се избегне противоречието. Това е моето мнение. Дано да съм го изказала и ясно. Определено стихотворението си заслужава да се потруди над него човек!
Random works
: ??:??