На Алекс
Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.
Ала припомняме си моменти,
на тази лудата напук,
грейват очите, трепват ръцете,
прегръщаме се и... само до тук.
Борят се мислите, глупост е,
всяка дума е спомен, всеки поглед - зов,
искат се устните, лудост е,
всеки допир е щастие, всеки миг е любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Все права защищены
