4 feb 2007, 0:55

На Александър

  Poesía
1.2K 0 2

На Александър

 

 

 

Угасна пламъка в очите ти,

пламъкът, който те държеше жив.

Останаха несбъднати мечтите ти,

а ти беше млад и толкова красив.

 

Смъртта вратата си отвори,

а ти прекрачи жестокия и праг.

И след теб се тя затвори,

оставяйки те сам във тишина и мрак.

 

А може би сега блестиш в небето,

със ярката сила на една звезда.

Не знам... но винаги в сърцето

ще пазя спомена, че ти живя!

 

 

28.08.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....