Feb 4, 2007, 12:55 AM

На Александър

  Poetry
1.1K 0 2

На Александър

 

 

 

Угасна пламъка в очите ти,

пламъкът, който те държеше жив.

Останаха несбъднати мечтите ти,

а ти беше млад и толкова красив.

 

Смъртта вратата си отвори,

а ти прекрачи жестокия и праг.

И след теб се тя затвори,

оставяйки те сам във тишина и мрак.

 

А може би сега блестиш в небето,

със ярката сила на една звезда.

Не знам... но винаги в сърцето

ще пазя спомена, че ти живя!

 

 

28.08.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...