4 февр. 2007 г., 00:55

На Александър

1.2K 0 2

На Александър

 

 

 

Угасна пламъка в очите ти,

пламъкът, който те държеше жив.

Останаха несбъднати мечтите ти,

а ти беше млад и толкова красив.

 

Смъртта вратата си отвори,

а ти прекрачи жестокия и праг.

И след теб се тя затвори,

оставяйки те сам във тишина и мрак.

 

А може би сега блестиш в небето,

със ярката сила на една звезда.

Не знам... но винаги в сърцето

ще пазя спомена, че ти живя!

 

 

28.08.2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...