4 февр. 2007 г., 00:55

На Александър

1.2K 0 2

На Александър

 

 

 

Угасна пламъка в очите ти,

пламъкът, който те държеше жив.

Останаха несбъднати мечтите ти,

а ти беше млад и толкова красив.

 

Смъртта вратата си отвори,

а ти прекрачи жестокия и праг.

И след теб се тя затвори,

оставяйки те сам във тишина и мрак.

 

А може би сега блестиш в небето,

със ярката сила на една звезда.

Не знам... но винаги в сърцето

ще пазя спомена, че ти живя!

 

 

28.08.2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...