На Александър
1.2K
0
2
На Александър
Угасна пламъка в очите ти,
пламъкът, който те държеше жив.
Останаха несбъднати мечтите ти,
а ти беше млад и толкова красив.
Смъртта вратата си отвори,
а ти прекрачи жестокия и праг.
И след теб се тя затвори,
оставяйки те сам във тишина и мрак.
А може би сега блестиш в небето,
със ярката сила на една звезда.
Не знам... но винаги в сърцето
ще пазя спомена, че ти живя!
28.08.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
