14 feb 2020, 10:50

На баба...

  Poesía
984 15 14

На пръсти влизам в тази малка стая,

в прозорчето наднича светлина,

обхождам всичко с поглед и мечтая

да видя теб, прекрасна и добра.

 

Макар, че знам, отдавна тук те няма,

от дните си как искам да ти дам!

Пораснах, бабо, вече съм голяма,

но в стаята ти влизам, сякаш в храм!

 

Тук беше скромно някога, но топло

и топлото бе в твоята душа.

Сега е тихо, тъжно и самотно,

а искам нещо с теб да споделя.

 

За ден поне копнея да се върнеш,

ше сготвя бързо, хляб ще опека.

Как искам точно ти да ме прегърнеш!

Как искам да се върнеш у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраиле, Иржи, благодаря ви, че винаги намирате време за мен!
    Иржи, сигурна съм, че твоите внуци ще разказват за теб много и само прекрасни неща, защото ти си невероятен човек, обаче това е далечна работа, а аз се радвам, че те познавам тук и сега! Прегръщам те!
  • Изпитвам умиление, когато чета такива стихове, Руми, защото поради известни обстоятелства, аз почти нямам спомени от моите баба и дядо....Дано моите внуци имат много, много повече от мен като баба!.....
  • Написан с много обич и признателност.
    Поздравление!
  • Благодаря ви, приятели! Баба е олицетворение на най-хубавото и съкровено време от моя живот, затова често си спомням за нея с умиление! Спокойна вечер желая на всички вас!
  • Прочувствени думи, Руми!
    Макар, че знам, отдавна тук те няма,
    от дните си как искам да ти дам!
    Пораснах, бабо, вече съм голяма,
    но в стаята ти влизам, сякаш в храм!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...