На баба...
На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма,
от дните си как искам да ти дам!
Пораснах, бабо, вече съм голяма,
но в стаята ти влизам, сякаш в храм!
Тук беше скромно някога, но топло
и топлото бе в твоята душа.
Сега е тихо, тъжно и самотно,
а искам нещо с теб да споделя.
За ден поне копнея да се върнеш,
ше сготвя бързо, хляб ще опека.
Как искам точно ти да ме прегърнеш!
Как искам да се върнеш у дома!
© Руми All rights reserved.
