14.02.2020 г., 10:50

На баба...

983 15 14

На пръсти влизам в тази малка стая,

в прозорчето наднича светлина,

обхождам всичко с поглед и мечтая

да видя теб, прекрасна и добра.

 

Макар, че знам, отдавна тук те няма,

от дните си как искам да ти дам!

Пораснах, бабо, вече съм голяма,

но в стаята ти влизам, сякаш в храм!

 

Тук беше скромно някога, но топло

и топлото бе в твоята душа.

Сега е тихо, тъжно и самотно,

а искам нещо с теб да споделя.

 

За ден поне копнея да се върнеш,

ше сготвя бързо, хляб ще опека.

Как искам точно ти да ме прегърнеш!

Как искам да се върнеш у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле, Иржи, благодаря ви, че винаги намирате време за мен!
    Иржи, сигурна съм, че твоите внуци ще разказват за теб много и само прекрасни неща, защото ти си невероятен човек, обаче това е далечна работа, а аз се радвам, че те познавам тук и сега! Прегръщам те!
  • Изпитвам умиление, когато чета такива стихове, Руми, защото поради известни обстоятелства, аз почти нямам спомени от моите баба и дядо....Дано моите внуци имат много, много повече от мен като баба!.....
  • Написан с много обич и признателност.
    Поздравление!
  • Благодаря ви, приятели! Баба е олицетворение на най-хубавото и съкровено време от моя живот, затова често си спомням за нея с умиление! Спокойна вечер желая на всички вас!
  • Прочувствени думи, Руми!
    Макар, че знам, отдавна тук те няма,
    от дните си как искам да ти дам!
    Пораснах, бабо, вече съм голяма,
    но в стаята ти влизам, сякаш в храм!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...