На баба ви трънките

Poesía

2.5K 0 32

Некакви никакви,

скрити зад никове,

ръсят със напъни мозък без гънки.

И как да го кажа -

не ще ги откажа,

но казвам на глас: на баба ви трънките...

Така си дерзаят

и лаят ли, лаят,

и стискат със зъби усмивката тънка.

Ухапят и плюят,

дано се прочуят,

но казвам на глас: на баба ви трънките...

Оголили зъби,

животът ги ръби

и дните си тъпчат със жлъчни подплънки.

Все нивите криви,

а дните горчиви,

но казвам на глас: на баба ви трънките...

Ще остана нечут

и на босо обут,

след тълпата ще крача със ланските дънки.

Но така ми е гот

в тоя скапан живот,

че ви казвам сега: на баба ви трънките...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Melany71 (Светла)

Поздравления, е прочетох нещо различно най-накрая!

2012-08-03T15:23:30+03:00
daninad (Дани)

Але-ле, революцията на трънките...

2012-08-03T09:09:04+03:00
LeChevalier (Тошко)

Абе, екстатичния -- точно ти ли се намери да правиш стилистични забележки?

Има нужда от такива стихотворения. И добре, че има кой да ги пише.

2012-08-02T21:16:17+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Честно казано не разбирам с какво стихът като такъв, пречи на някои... Това е стих с изразена позиция... не е недомлъвка, нито бягство на гузен... нито е некоректност... или каквото и да е под човешкото достойнство...

А това :
"Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки."

дори и авторът няма идея колко е реално...
Изпитах го много яко... "скрити зад никове"... колко добре казано...

Е, аз няма да напиша "На баба ви хвърчилото", но ще напиша голямо БРАВО за автора, защото да си човек с ясна и смело, открито споделена позиция, е наистина достойно!

2012-08-02T21:14:04+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Браво на Митко Трънката
Сега осъзнавам, че стихът е много стойностен!
Трябваше ми време да го разбера, но презумцията за поетичност все пак ме връхлетя...
Браво , Мите!
Да живей!

2012-08-02T20:46:54+03:00