31 jul 2012, 20:28

На баба ви трънките 

  Poesía
2346 0 32
Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки.
И как да го кажа -
не ще ги откажа,
но казвам на глас: на баба ви трънките...
Така си дерзаят
и лаят ли, лаят,
и стискат със зъби усмивката тънка.
Ухапят и плюят,
дано се прочуят,
но казвам на глас: на баба ви трънките... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??