Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки.
И как да го кажа -
не ще ги откажа,
но казвам на глас: на баба ви трънките...
Така си дерзаят
и лаят ли, лаят,
и стискат със зъби усмивката тънка.
Ухапят и плюят,
дано се прочуят,
но казвам на глас: на баба ви трънките... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up