31.07.2012 г., 20:28 ч.
На баба ви трънките
Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки.
И как да го кажа -
не ще ги откажа,
но казвам на глас: на баба ви трънките...
Така си дерзаят
и лаят ли, лаят,
и стискат със зъби усмивката тънка.
Ухапят и плюят,
дано се прочуят,
но казвам на глас: на баба ви трънките...
Оголили зъби,
животът ги ръби
и дните си тъпчат със жлъчни подплънки.
Все нивите криви,
а дните горчиви,
но казвам на глас: на баба ви трънките...
Ще остана нечут
и на босо обут,
след тълпата ще крача със ланските дънки.
Но така ми е гот
в тоя скапан живот,
че ви казвам сега: на баба ви трънките...
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления, е прочетох нещо различно най-накрая!
-
Але-ле, революцията на трънките...
-
Абе, екстатичния -- точно ти ли се намери да правиш стилистични забележки?
Има нужда от такива стихотворения. И добре, че има кой да ги пише. -
Честно казано не разбирам с какво стихът като такъв, пречи на някои... Това е стих с изразена позиция... не е недомлъвка, нито бягство на гузен... нито е некоректност... или каквото и да е под човешкото достойнство...
А това :
"Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки."
дори и авторът няма идея колко е реално...
Изпитах го много яко... "скрити зад никове"... колко добре казано...
Е, аз няма да напиша "На баба ви хвърчилото", но ще напиша голямо БРАВО за автора, защото да си човек с ясна и смело, открито споделена позиция, е наистина достойно! -
Браво на Митко Трънката
Сега осъзнавам, че стихът е много стойностен!
Трябваше ми време да го разбера, но презумцията за поетичност все пак ме връхлетя...
Браво , Мите!
Да живей! -
ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-): 2-08-2012г. 19:17
Невероятно пишеш, чак ми се късат чорапите като те чета...
===================
какви чорапи в тая жега?
===================
стихотворението не ти е от най-ведрите, но пък браво, че си го публикувал -
О, колко поетично...
Никифоров се изразява в на баба ви трънките...
Впечатляващо, Поете!
Все едно слушам псувня, изящна като птича песен...
Невероятно пишеш, чак ми се късат чорапите като те чета...
Знаеш, че с всеки твой стих все повече осъзнавам творческата ти идеология...
Завиждам на дълбоката идейност на творбите ти...само велик поет би могъл да достигне това необятно по стил и патос сътворение...
Сполай ти, Поете...след прочита направих поетичен джумбалдак( кълбо)
Жив да си ни!!! -
...само "романтик" като теб, Пожаров, може да бълва изрази като "воня",
"ще те завра в кучи гъз" и тям подобни, аз като циник, предпочитам да се изразявам в стих... -
Това, което казваш, това е твоето послание към хората, Митко!
Бог да ти помага, да се осъзнаеш в поетичните си трънки...
Никой не се познава в стиха ти, просто се чудя как може да бълваш такава воня!
Но, може и да не съм прав -
...винаги след такива провокативни стихчета все едни и същи настръхват, сякаш съм ги цитирал поименно...а не съм...
...но с лек сарказъм ще кажа: бабината ви трънкина -
Като човек авторът може и да е краен, но като автор е безкраен
Много ми хареса, честно.... и напълно сериозно!
Поздрав, авторе!
Поете!!! -
На баба ти трънките
На баба ти трънките -
де ли се дянаха...
На дядо ти в дънките,
май на корен пристанаха...
На баба ти трънките,
бяха сочни черешки,
но изчезнаха в гънките
на годините тежки...
На баба ти трънките –
от Трънско трънливи
ли вързаха кънките
в поетичните ниви...
На баба ти трънките...
от злобИца стипчиви,
за ракия не стават те,
щото хептен са диви...
Митак, вдъхнових се от стиха ти и виж какво написах...
Чак аз се учудих... -
Добро! Argonyk ли си, Арсеник ли си, бабината ми ти трънкина...
-
трън трън избива! дори мислех да го споделя във фейса...
-
Много ми хареса Поздрави!
-
-
Харесвам стихотворението, усмихвам се и не се чувствам лично засегната.
Поздрав, Митко! -
Въобще за мен не са важни разни лигавщини, под форма на стих или коментар! Не, никога! Откровението, ако има талант, може да понесе вулгарни думи, но все пак с мярка...а на Солунската граница - там както и тук, както и навсякъде стават много мизерии, основно с жените - лесна плячка... Това е грозно!!! Както и с мъже - тероризъм...по други места - мен за малко да ме вербуват като рибок - важното е навреме да се каже - не! Това е. Лека нощ! Дано не са ти критерий само стихове от подобен род - тези, които цитираш...
-
Коя граница, Веско, солунската ли? Подсети ме, ето ти едно стихо на Тодор Чонов, щото, пич, поезията не е само цветя и рози... и лигави коментари по сайтовето...а чувства, които можеш да наредиш в куплети, па макар и бодливи като трънки...
КЪМ ПОЕЗИЯТА
Някога обещавах ти замъци
и обсипвах те с комплименти.
Днес досадно ти дрънкам за данъци,
за франчайзи и за патенти.
Не, не съм бил разглезен от славата
и суетата ми беше чужда.
Но от днес заебавам държавата,
тя от мен не изпитва нужда.
Ще си метна кура на рамото,
твоята я вземи под мишница
и да отпрашим отново двамата
към някоя солунска митница.
Ти – безразсъдница и безсрамница,
аз – да не говорим за мене
и да преминем онази граница
на безглаголното ни търпение.
Нека оная, трицветната,
хленчи като смачкан априлски олук,
нека я пипат рапърът
Енчев и Румънеца – тук... и тук...
Нека оная окаяна пленница
я изнасилват смугли цигани.
Да блудстват с нея царе и мошеници
и разни плевенски лигльовци.
А когато Вазов разсърдено
ме начеше с бастуна епичен,
да му кажа със спазъм на гърлото:
“От батака съм, чичо...” -
...хвърчат плюнки и трънки...преди дори беше интересно... защо не прехвърлите комуникацията другаде?
-
Ти сам си го биеш бана..."на баба ви трънките" е творба от която всеки поет трябва да се учи...и аз си записах тук там по нещо
Това, че се сравняваш с Есенин е смешно, но все пак бунтарщината ти е интересна като фактор в стихоизливането...Лошото момче, което всява страх, ах... Другите лоши, аз добър...Образът на трънките е твърде интересен, аз съм брулил трънки преди време, полезни са много, и те разбирам, имаш желание да помогнеш на хората...
Ама с този стих се оля, Поете -
Прочетох го, Митко, дори ти казвам съвсем честно, че сарказмът ти ми е добре познат...но ми се струва - понякога минаваш границата доста грубо, а не бива... Така е според мен. Не мога да лъжа! Дори ти сложих и оценка, емоционално разбира се, за да не си съвсем неразбран...
-
Пожаров, ти ако можеще отдавна да си ми дал бан...ама няма как...
Цитирал съм и друг път Есенин, но ще си го позволя отново:
"Да видим
кой ще изтърпи!
И в моя стих
с първична сила
заля салонните
тълпи
с пикня рязанската кобила
Не ви харесва ли?
Е, да -
парфюм обичате
и рози...
Но хлябът иска,
господа,
такова...
тор да му се вози" -
На баба ти трънките...какъв патос, какво стихоизлияние...
Митак, ти изби поетичните риби, бре, човек...
Това си е чисто бракониерство в душите ни...
Аз бих ти праснал един бан, ама нейсе...
Таквиз изпъчковци като тебе още ги търпят...
Здрав и вдъхновен бъди и дано измилсиш нещо по така за мойта баба... -
Веско, ти прочете ли хубаво стихото?
Или пак трябва да се повтарям.
По-ясно едва ли бих могъл да го кажа -
Добре се намеси, Ачо. Митко, тези които лаят най-много са известни, за жалост, тъкмо с това... Имаш и надявам се ще имаш много по-хубави стихове от този. Успех!
-
Аз не съм капацитет. Просто си изказах мнението относно едно произведение...
Това е!
Хубава вечер! -
Геле, едва ли ти си капацитетът, който да оцени стойността на дадено произведение, но си пиши, не ми пречиш. За разлика от други потребители,
аз не съм си присвоил страницата и всеки може да пише каквото му е насърце...
А за подплънките... това ти изнася това си видял... -
Г-н Аргоник, извинявайте, ама от уважение към поезията не можахте ли да публикувате нещо по-стойностно. Щото в тоя стих аз лично само подплънки и трънки видях...
Зная, че претенциитe Ви към останалите пишещи тук са доста по-високи. Прилагайте ги и към себе си, моля. Е - не е задължително, но би било хубаво за тези, които Ви харесват... -
-
Поздрави!Wali/Виолета Томова/
-
Много здраве от бабините трънки! !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
