На баща ми

7 ago 2016, 10:51

Poesía » Otra

892 1 2

Абсолютна тишина, покой без граници...

Ред сълзи, строени в правилна пътека.

Цял живот, събран на черно-бяла страница,

за последно сбогом. Мъка безутешна!

Две ръце, смирено скръстени завинаги.

Две страни студени, ледено-лилави.

Само спомени остават, само минало,

във души, които няма да забравят!

Черна пръст - едно нечакано убежище.

Дом без порти и прозорци, без уют.

Несънувано, нетърсено безбрежие:

краен пристан на житейския ти път!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

geni24 (Евгения Георгиева)

2016-08-09T23:51:21+03:00

Много тежи и много боли! Поклон пред светлата му памет!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-08-07T14:31:00+03:00

Поклон....!
Развълнува ме...