Абсолютна тишина, покой без граници...
Ред сълзи, строени в правилна пътека.
Цял живот, събран на черно-бяла страница,
за последно сбогом. Мъка безутешна!
Две ръце, смирено скръстени завинаги.
Две страни студени, ледено-лилави.
Само спомени остават, само минало,
във души, които няма да забравят!
Черна пръст - едно нечакано убежище.
Дом без порти и прозорци, без уют.
Несънувано, нетърсено безбрежие:
краен пристан на житейския ти път!
© Люба Георева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
