7.08.2016 г., 10:51 ч.

На баща ми 

  Поезия » Друга
898 1 2

Абсолютна тишина, покой без граници...

Ред сълзи, строени в правилна пътека.

Цял живот, събран на черно-бяла страница,

за последно сбогом. Мъка безутешна!

 

Две ръце, смирено скръстени завинаги.

Две страни студени, ледено-лилави.

Само спомени остават, само минало,

във души, които няма да забравят!

 

Черна пръст - едно нечакано убежище.

Дом без порти и прозорци, без уют.

Несънувано, нетърсено безбрежие:

краен пристан на житейския ти път!

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??