На баща ми
Абсолютна тишина, покой без граници...
Ред сълзи, строени в правилна пътека.
Цял живот, събран на черно-бяла страница,
за последно сбогом. Мъка безутешна!
Две ръце, смирено скръстени завинаги.
Две страни студени, ледено-лилави.
Само спомени остават, само минало,
във души, които няма да забравят!
Черна пръст - едно нечакано убежище.
Дом без порти и прозорци, без уют.
Несънувано, нетърсено безбрежие:
краен пристан на житейския ти път!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люба Георева Все права защищены
