На брега
Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми
на острова на уморени чувства.
За теб застрелях няколко звезди
и ги опекох на горещи устни…
Морето е китара от вълни…
вечеряме очаквания вечни
със вино от горчиви истини
и морски дарове от нежност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
