На брега
Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми
на острова на уморени чувства.
За теб застрелях няколко звезди
и ги опекох на горещи устни…
Морето е китара от вълни…
вечеряме очаквания вечни
със вино от горчиви истини
и морски дарове от нежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
