Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми
на острова на уморени чувства.
За теб застрелях няколко звезди
и ги опекох на горещи устни…
Морето е китара от вълни…
вечеряме очаквания вечни
със вино от горчиви истини
и морски дарове от нежност.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
