На брега
Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми
на острова на уморени чувства.
За теб застрелях няколко звезди
и ги опекох на горещи устни…
Морето е китара от вълни…
вечеряме очаквания вечни
със вино от горчиви истини
и морски дарове от нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
