perov (Валдемар)
83

10 jun 2015, 19:53

На брега

Poesía

736 0 3

Поемах те до вчера

като всекидневна доза

еликсир,

разливащ в мойте вени

аромат на рози

сред окосените треви ...

Преглъщах те на глътки -

уханна пролет, жарко лято

и преплитах тихи стъпки -

не аз, пиян бе моя вятър ...

Такъв е той -

коварен и променлив,

остави ме - риба на брега -

любови бездиханни и раздели -

до прилива дали ще издържа ...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

"Остави го животът с дъх на тъмна кожа
и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
Тъй както приливът изхвърля
обречените риби..."

2015-06-12T18:44:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря ти, Любомира! Поздрави!

2015-06-11T08:51:03+03:00
ljubomira (Любомира)

Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

2015-06-10T22:05:37+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0