perov (Валдемар)
83

10 jun 2015, 19:53

На брега

Poesía

735 0 3

Поемах те до вчера

като всекидневна доза

еликсир,

разливащ в мойте вени

аромат на рози

сред окосените треви ...

Преглъщах те на глътки -

уханна пролет, жарко лято

и преплитах тихи стъпки -

не аз, пиян бе моя вятър ...

Такъв е той -

коварен и променлив,

остави ме - риба на брега -

любови бездиханни и раздели -

до прилива дали ще издържа ...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

"Остави го животът с дъх на тъмна кожа
и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
Тъй както приливът изхвърля
обречените риби..."

2015-06-12T18:44:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря ти, Любомира! Поздрави!

2015-06-11T08:51:03+03:00
ljubomira (Любомира)

Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

2015-06-10T22:05:37+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0