perov (Валдемар)
83

Jun 10, 2015, 7:53 PM

На брега

Poetry

724 0 3

Поемах те до вчера

като всекидневна доза

еликсир,

разливащ в мойте вени

аромат на рози

сред окосените треви ...

Преглъщах те на глътки -

уханна пролет, жарко лято

и преплитах тихи стъпки -

не аз, пиян бе моя вятър ...

Такъв е той -

коварен и променлив,

остави ме - риба на брега -

любови бездиханни и раздели -

до прилива дали ще издържа ...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

"Остави го животът с дъх на тъмна кожа
и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
Тъй както приливът изхвърля
обречените риби..."

2015-06-12T18:44:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря ти, Любомира! Поздрави!

2015-06-11T08:51:03+03:00
ljubomira (Любомира)

Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

2015-06-10T22:05:37+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0