perov (Валдемар)
83

10.06.2015 г., 19:53

На брега

Поезия

723 0 3

Поемах те до вчера

като всекидневна доза

еликсир,

разливащ в мойте вени

аромат на рози

сред окосените треви ...

Преглъщах те на глътки -

уханна пролет, жарко лято

и преплитах тихи стъпки -

не аз, пиян бе моя вятър ...

Такъв е той -

коварен и променлив,

остави ме - риба на брега -

любови бездиханни и раздели -

до прилива дали ще издържа ...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

"Остави го животът с дъх на тъмна кожа
и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
Тъй както приливът изхвърля
обречените риби..."

2015-06-12T18:44:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря ти, Любомира! Поздрави!

2015-06-11T08:51:03+03:00
ljubomira (Любомира)

Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

2015-06-10T22:05:37+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0