Поемах те до вчера
като всекидневна доза
еликсир,
разливащ в мойте вени
аромат на рози
сред окосените треви ...
Преглъщах те на глътки -
уханна пролет, жарко лято
и преплитах тихи стъпки -
не аз, пиян бе моя вятър ...
Такъв е той -
коварен и променлив, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация