perov (Валдемар)
83

10 июн. 2015 г., 19:53

На брега

Поэзия

727 0 3

Поемах те до вчера

като всекидневна доза

еликсир,

разливащ в мойте вени

аромат на рози

сред окосените треви ...

Преглъщах те на глътки -

уханна пролет, жарко лято

и преплитах тихи стъпки -

не аз, пиян бе моя вятър ...

Такъв е той -

коварен и променлив,

остави ме - риба на брега -

любови бездиханни и раздели -

до прилива дали ще издържа ...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

"Остави го животът с дъх на тъмна кожа
и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
Тъй както приливът изхвърля
обречените риби..."

2015-06-12T18:44:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря ти, Любомира! Поздрави!

2015-06-11T08:51:03+03:00
ljubomira (Любомира)

Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

2015-06-10T22:05:37+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0