perov (Валдемар) perov (Валдемар)
83
10 июн. 2015 г., 19:53

На брега

731 0 3

 

 

     Поемах те до вчера

     като всекидневна доза

     еликсир,

     разливащ в мойте вени

     аромат на рози

     сред окосените треви ...

     Преглъщах те на глътки -

     уханна пролет, жарко лято

     и преплитах тихи стъпки -

     не аз, пиян бе моя вятър ...

     Такъв е той -

     коварен и променлив,

     остави ме - риба на брега -

     любови бездиханни и раздели -

     до прилива дали ще издържа ...?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
    Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

    Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

    "Остави го животът с дъх на тъмна кожа
    и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
    Тъй както приливът изхвърля
    обречените риби..."
  • perov (Валдемар)
    perov (Валдемар)
    Благодаря ти, Любомира! Поздрави!
  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0