24 jul 2008, 10:39

На чашка

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

                                    НА ЧАШКА

                                    (буриме)

Червен фенер.

Красавицата на нощта - пред безистена.

Безшумно я прибира лъскав опел чер.

Душа несретна в мрака простена.

 

Живей светът -

богатият - във грехове, но сито!

В безреда мислите кръжат, кръжат...

От гняв. Или от виното изпито.

 

На, виж - околовръст

порокът гордо шества, не се крие.

Защо, като си пийнем, сочат ни със пръст?

Дали най-грешните в държавата сме ние?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В безреда мислите кръжат, кръжат...

    От гняв. Или от виното изпито."

    По-скоро от безсилие,когато
    не можеш сам да промениш света
    около себе си.Тогава сменяш очилата
    и пълниш чашата си пак...

    Прегръдки Мари!!!

  • А, де! Колко по-грешни имаааа! Поздрави!
  • закова ме...
    страшно ме замисли...ех, ти...с обич, Мария.
  • Изненада ме стихът ти, Миме!
    По-скоро ме замисли. Дали пък всички бедни сме безгрешни!?
    Поздрав!
  • Хи, хи - как хубаво си го казала, Марче - весело лято!!!
    (Радвам се, отбивай се по-често тук мила!!!)

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...