2 feb 2007, 0:36

На четиридесетгодишните

  Poesía
1.1K 0 9
Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.

Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.

Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.

Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.

Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз от няколко години съм под този знаменател... Много вярно и силно стихотворение, за пореден път!
  • Благодаря на всички и особено на теб, Стефане, защото твоите стихове са еталон за мен. А на теб, мила Светлана, щекажа, че замен всяка възраст има своето очарование, но понякога човек се чувства уморен и тъжен и в един такъв миг е написано това стихотворение. Радвам се, че ви харесва.Поздрави на всичкии си останете такива, каквито сте, давате ми сили да продължа напред!
  • Усетих силното чувство!
    Поздавления!
  • Разбира се, че като стих е отличен, но възрастта е в душите на всеки от нас относително понятие
  • Много си права, Нели!!! Не са важни годините, а как се чувства човек!!! Поздрави за хубавия стих!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...