Feb 2, 2007, 12:36 AM

На четиридесетгодишните

Poetry

1.1K 0 9

Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.

Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.

Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.

Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.

Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slan4ogled (Радослава Антонова)

И аз от няколко години съм под този знаменател... Много вярно и силно стихотворение, за пореден път!

2020-02-08T22:29:39+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Благодаря на всички и особено на теб, Стефане, защото твоите стихове са еталон за мен. А на теб, мила Светлана, щекажа, че замен всяка възраст има своето очарование, но понякога човек се чувства уморен и тъжен и в един такъв миг е написано това стихотворение. Радвам се, че ви харесва.Поздрави на всичкии си останете такива, каквито сте, давате ми сили да продължа напред!

2007-02-02T22:07:41+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Усетих силното чувство!
Поздавления!

2007-02-02T14:04:21+02:00
изречена (Мая Попова)

Разбира се, че като стих е отличен, но възрастта е в душите на всеки от нас относително понятие

2007-02-02T09:32:43+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много си права, Нели!!! Не са важни годините, а как се чувства човек!!! Поздрави за хубавия стих!!!

2007-02-02T09:25:28+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0