На четиридесетгодишните
Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.
Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.
Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.
Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.
Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.
Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.
Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.
Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.
Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.
© Нели Вангелова All rights reserved.
относително понятие 
