2 февр. 2007 г., 00:36

На четиридесетгодишните

1.1K 0 9
Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.

Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.

Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.

Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.

Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз от няколко години съм под този знаменател... Много вярно и силно стихотворение, за пореден път!
  • Благодаря на всички и особено на теб, Стефане, защото твоите стихове са еталон за мен. А на теб, мила Светлана, щекажа, че замен всяка възраст има своето очарование, но понякога човек се чувства уморен и тъжен и в един такъв миг е написано това стихотворение. Радвам се, че ви харесва.Поздрави на всичкии си останете такива, каквито сте, давате ми сили да продължа напред!
  • Усетих силното чувство!
    Поздавления!
  • Разбира се, че като стих е отличен, но възрастта е в душите на всеки от нас относително понятие
  • Много си права, Нели!!! Не са важни годините, а как се чувства човек!!! Поздрави за хубавия стих!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...