2.02.2007 г., 0:36

На четиридесетгодишните

1.1K 0 9
Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.

Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.

Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота.

Не сме достигнали предела още -
все още има ласки и мечти,
и огън, и любов, и страстни нощи,
сърцето още шеметно тупти.

Благословени спомени... Надежда свята...
Любов и вяра... Закъде без тях?!
Илюзиите вече прецъфтяха,
но още имаме живот и смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз от няколко години съм под този знаменател... Много вярно и силно стихотворение, за пореден път!
  • Благодаря на всички и особено на теб, Стефане, защото твоите стихове са еталон за мен. А на теб, мила Светлана, щекажа, че замен всяка възраст има своето очарование, но понякога човек се чувства уморен и тъжен и в един такъв миг е написано това стихотворение. Радвам се, че ви харесва.Поздрави на всичкии си останете такива, каквито сте, давате ми сили да продължа напред!
  • Усетих силното чувство!
    Поздавления!
  • Разбира се, че като стих е отличен, но възрастта е в душите на всеки от нас относително понятие
  • Много си права, Нели!!! Не са важни годините, а как се чувства човек!!! Поздрави за хубавия стих!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....