27 may 2011, 16:02

На Д. 

  Poesía » De amor
431 0 0

Без теб животът ми не струва пет пари,

предадох себе си дори,

от туй най-много ме боли.

Без теб вървя в безпътица към ада,

душата ми се моли за пощада

от теб, от мен, от господ на небето,

а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.

 

 

Но ето, слиза ангел от небето,

готов да подарява вяра,

оскъдна е сред толкова поквара,

вратите тя на грешните отваря и

път по-праведен проправя.

                                          

                                   24.05.2011г.

© Поля Патова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??