Без теб животът ми не струва пет пари,
предадох себе си дори,
от туй най-много ме боли.
Без теб вървя в безпътица към ада,
душата ми се моли за пощада
от теб, от мен, от господ на небето,
а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.
Но ето, слиза ангел от небето,
готов да подарява вяра,
оскъдна е сред толкова поквара,
вратите тя на грешните отваря и
път по-праведен проправя.
24.05.2011г.
© Поля Патова Todos los derechos reservados