27 may 2011, 16:02

На Д.

538 0 0

Без теб животът ми не струва пет пари,

предадох себе си дори,

от туй най-много ме боли.

Без теб вървя в безпътица към ада,

душата ми се моли за пощада

от теб, от мен, от господ на небето,

а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.

 

 

Но ето, слиза ангел от небето,

готов да подарява вяра,

оскъдна е сред толкова поквара,

вратите тя на грешните отваря и

път по-праведен проправя.

                                          

                                   24.05.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Патова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...