27.05.2011 г., 16:02

На Д.

536 0 0

Без теб животът ми не струва пет пари,

предадох себе си дори,

от туй най-много ме боли.

Без теб вървя в безпътица към ада,

душата ми се моли за пощада

от теб, от мен, от господ на небето,

а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.

 

 

Но ето, слиза ангел от небето,

готов да подарява вяра,

оскъдна е сред толкова поквара,

вратите тя на грешните отваря и

път по-праведен проправя.

                                          

                                   24.05.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Патова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...