May 27, 2011, 4:02 PM

На Д.

  Poetry » Love
537 0 0

Без теб животът ми не струва пет пари,

предадох себе си дори,

от туй най-много ме боли.

Без теб вървя в безпътица към ада,

душата ми се моли за пощада

от теб, от мен, от господ на небето,

а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.

 

 

Но ето, слиза ангел от небето,

готов да подарява вяра,

оскъдна е сред толкова поквара,

вратите тя на грешните отваря и

път по-праведен проправя.

                                          

                                   24.05.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Патова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...