На Д.

euforia (Поля Патова)
2 0

May 27, 2011, 4:02 PM

Poetry » Love

416 0 0

Без теб животът ми не струва пет пари,

предадох себе си дори,

от туй най-много ме боли.

Без теб вървя в безпътица към ада,

душата ми се моли за пощада

от теб, от мен, от господ на небето,

а сякаш киселинен дъжд разяжда ми сърцето.

Но ето, слиза ангел от небето,

готов да подарява вяра,

оскъдна е сред толкова поквара,

вратите тя на грешните отваря и

път по-праведен проправя.

24.05.2011г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.