25 may 2019, 22:38

На дъх преди лятото

940 2 3

Пътува бавно лятото.
По хълма

катери се лениво

с тишината.

Препъва се по синурите,
Плъзва

горещият му дъх

върху житата.

Реката се смалява 

изтощена

от жарките му ласки.

Бавно чезне.

И всяка вечер мие тишината,

прегръща слънцето,

преди да я пореже.

За да се ражда 

всяка топла утрин

отново величаво 

и напето,

реката в лоното си

го приема

и след прегръдката 

кърви сърцето ѝ.

Пътува бавно лятото 

по хълма

и стъпките му

макове бележат,

родени от сърцето

на реката

и слънце, разпиляно

по крайбрежието ѝ.

 

22.05.2019 г.

гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...