25 may 2019, 22:38

На дъх преди лятото

942 2 3

Пътува бавно лятото.
По хълма

катери се лениво

с тишината.

Препъва се по синурите,
Плъзва

горещият му дъх

върху житата.

Реката се смалява 

изтощена

от жарките му ласки.

Бавно чезне.

И всяка вечер мие тишината,

прегръща слънцето,

преди да я пореже.

За да се ражда 

всяка топла утрин

отново величаво 

и напето,

реката в лоното си

го приема

и след прегръдката 

кърви сърцето ѝ.

Пътува бавно лятото 

по хълма

и стъпките му

макове бележат,

родени от сърцето

на реката

и слънце, разпиляно

по крайбрежието ѝ.

 

22.05.2019 г.

гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...