На дъх преди лятото
Пътува бавно лятото.
По хълма
катери се лениво
с тишината.
Препъва се по синурите,
Плъзва
горещият му дъх
върху житата.
Реката се смалява
изтощена
от жарките му ласки.
Бавно чезне.
И всяка вечер мие тишината,
прегръща слънцето,
преди да я пореже.
За да се ражда
всяка топла утрин
отново величаво
и напето,
реката в лоното си
го приема
и след прегръдката
кърви сърцето ѝ.
Пътува бавно лятото
по хълма
и стъпките му
макове бележат,
родени от сърцето
на реката
и слънце, разпиляно
по крайбрежието ѝ.
22.05.2019 г.
гр. Пловдив
© Валентина Драгнева All rights reserved.
