1 dic 2015, 7:53  

На дъното

  Poesía
461 0 3

На дъното

 

Пак някакъв номер изигра ми съдбата

и всичко дойде ми до гуша...

Със фин маниер ме вкара в играта,

а аз покорно я слушах.

 

Ръка ми подаде. Хванах се здраво.

И дълго време я стисках.

Но тя явно не беше корава.

И ето ме - пак съм на пистата.

 

А пистата - тънка и заледена.

Аз пък съм толкова спъната!

Ще се пропука. Стана студено.

Май съм вече на дъното.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Познато...
  • "Може би е много сложна играта!
    За крайния -
    изтласкан в края на живота,
    останалия
    почти в началото..." /blackjack12/

    Илюзията, че може да излезем от Играта е опасна илюзия. Не сме ние, които си устройваме тази Игра. Само височайшото разпореждане може да реши казуса, но дали в наша полза. По-добре е да не рискуваме да узнаем това.
    Поздравление за хубавото стихотворение, Мари Елен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...